Хомеопатията

Хомеопатията, противно на налаганото схващане, че е псевдо метод на лечение, е наука, тъй като има свои принципи и методи, описани и доказани.  Similia similibus curentur - подобното се лекува с подобно. Този природен принцип е използван още от Парацелз, който, лекувайки миньори в Австрия, забелязва, че те се оплакват от относително сходни симптоми. Парацелз логично стига до извода, че по някакъв начин рудата въздейства на здравето на миньорите и започва да я използва като лекарство, въпреки че до това време се е смятало, че само растенията имат свойствата да влияят върху здравето. И методът сработва. Това вече е хомеопатия, макар и в суров вид. 

Повече информация относно наука ли е хомеопатията можете да прочетете и ТУК

И така в една епоха на кръвопускане, пиявици и наливане с живак се ражда, живее и работи Самуел Ханеман, считан за родоначалника на науката хомеопатия. Ханеман установява, че пускането на кръв не е най-добрият начин на лечение, защото чрез тази манипулация пациентите реално отслабват толкова много, че престават да изявяват симптомите си, след което, при прекъсване на кръвопускането, пациентите с времето се възстановяват и отново изявяват симптомите.

Ханеман, разочарован от настоящето ниво на медицината, спира да практикува и се отдава на литературни преводи. Така стига до книга, част от чието съдържание го заинтригува, а именно терапевтични показания на хининовата кора. Според автора на книгата лечебността на хининовата кора се дължи на горчивите й свойства. Да, но Ханеман като химик и лекар познава много по-горчиви вещества. Ханеман решил да експериментира и този експеримент е първият ни известен. Така той "открива" хомеопатията чрез лекарството хина. Започнва да пие настойка от кората на хининовото дърво и забелязва, че тази настойка му причинява периодична треска и всички симптоми на маларията, без да е болен от малария. Спира да я приема - минава му. Започва да я приема – отново изявява симптоми. Така се ражда официално хомеопатията, макар че методът се ползва от древни времена.

Преди да издаде първата си книга с доказателства, той експериментира 10 години с различни субстанции, все пак е бил ботаник, химик, физик и много добре е познавал съответните характеристики на всяко едно растение или препарат, които е изследвал. И така за целия си живот той успява да докаже (да изяви симптоми чрез прием на различни субстанции) около сто лекарства, което е огромен труд. За това време написва около сто труда по хомеопатия. В началото Ханеман дава лекарствата в материални дози, но е имало страшно много странични действия на лекарствата. Както са шуслеровите соли. Тинктура да речем. Вътре има молекули от субстанцията, от която е направено лекарството. И като вижда това, започва да разрежда препаратите във вода. Колкото повече разрежда, толкова повече отпадат страничните ефекти. И тук вече идва голямата тайна на хомеопатията, която Ханеман открива доста късно, но все пак открива. А именно открива динамизацията, потенцирането. Стрива, разрежда, динамизира, разрежда, удря. Така след всяко едно разреждане и динамизиране се оказва, че вътрешните лечебни сили на даденото вещество се разкриват повече и повече. И с колкото е по-разредено и динамизирано даденото лекарство, толкова токсичният ефект намалява, а се увеличава лечебният. Научният дял за потенции и дози в хомеопатията се нарича Позология. Повече за принципите на класическата хомеопатия можете да прочетете в "Органон на лечебното изкуство", написан от Ханеман. Също препоръчвам наличните информационни лекции на Иван Кацаров, основател, преподавател и супервайзор в Ново Хомеопатично Училище, чийто възпитаник съм аз и които можете да намерите онлайн ТУК

Установено е, че когато в природата се срещнат две неподобни болести, по-силната в динамично отношение временно потиска по-слабата; след като по-интензивната премине, по-слабата се връща отново. Около нас е пълно с такива примери, просто трябва да им обърнем внимание. При остра вирусна инфекция на гърлото например, временно изчезва хронично вагинално течение, което, като премине катаралната инфекция, отново се връща. Обърнете внимание на хората с хронични болести около вас, когато боледуват, ще се уверите в това. Когато обаче се срещнат две подобни болести, природата показва, че  с изчезването на по-силната човекът да се излекува и от по-слабата. Това върши реално хомеопатичното лекарство - то е по-силната изкуствено привнесена болест, която е подобна на болестта на пациента. Но понеже лекарството съдържа само информация за изходната субстанция, материална доза вещество в него няма (отнася се за лекарства в потенция над 12 СН), също така изкуствената болест бързо изчерпва действието си, като с нея си отива и естествената болест.

Ханеман доказва, че трайно излекуване може да настъпи единствено по принципите, създадени от природата - подобие на болестта, а не противоположност.

Хомеопатията е индивидуално лечение. Нейните методи разглеждат човека като едно-единно цяло, а не като някаква случайно събрана маса от органи и тъкани. Алопатичната медицина признава соматизацията (физическото проявление) на психичните симптоми, но лекува симптоматично, което съвсем не достига до причината за проблема. Защото причината е една – разстройство в жизнената сила или хомеостазата, което ще засегна по-долу.

(Помните ли рекламата за содата? "20 години пия сода и много ми помага за киселините". Е, как помага? Излекува ли ги? Трайно? 20 години ги лекувате?)

Болестта често се разглежда като съвкупност  от например 5 симптома. Имаш ли ги, значи имаш тази болест. Е, да, но ти имаш още 100 симптома. Точно тези незначителни за алопатичната медицина (на белите престилки) симптоми са най-важни за хомеопатията. Защото така не губим индивидуалността. Например трима души сте с ентеровирус, но единият е с топли крайници, другият със студени. Единият пие вода и повръща, другият не е жаден. Единият иска компания и някой да му държи ръката, другият гневно гони близките от себе си. Важен е ЧОВЕКЪТ, който страда от тази болест, важна е проявата на болестта точно в този човек. Човек и болест са едно цяло. Болестта е част от самия човек в момента.

       От друга страна съществуват т.нар. хомеопатични коктейли, за които съм писала немалко по форумите. Това са няколко хомеопатични лекарства, събрани в едно, с надеждата те да покрият симптомите на заболяването. За съжаление тези коктейли нямат хомеопатично доказване, тоест не са изследвани какви симптоми биха могли да предизвикат, респективно да излекуват. Защото в хомеопатията 1+1 не прави 2. Тоест когато съберем две субстанции, ще се получи нова, различна и ние не знаем как точно тя би могла да подейства на човека.

       Съвсем отделен е въпросът с прокламираната безопасност на тези коктейли - давам ви пример с коризалия, в която например се съдържат 5 хомеопатични монопрепарата, всеки от тях със своя отделна доказана картина на действие. В комбинация се получава стрелба на сляпо. На всичкото отгоре едно от хомеопатичните съставки вътре е пулсатила, която се дава с повишено внимание при бременни, поради риска от аборт!!! И всичко това се прокламира като най-безопасния продукт при бременност.  Подобно е положението и при тонзилотрен, цинабсин и т.н.

Самите хомеопатични лекарства (говорим за монопрепаратите) са абсолютно еднакви, независимо от фирмата производител. Стига да са в една и съща потенция, тъй като има разлика и между тях. Затова гледайте надписите: Aurum 30CH  си е Aurum 30CH, независимо от вида опаковка.

С две думи: ако приемате хомеопатично лекарство за хрема, друго за ставите ви, то не правите нищо по-различно от това да пиете лекарства на симптоматичен принцип. Тоест не се лекувате хомеопатично, цялостно, а просто потискате симптоми, което отнема възможността на организма да изтласка проблемите към периферия и тя ги насочва към по-централни органи и системи, тоест здравето се влошава.