СЛЕДРОДИЛНАТА ДЕПРЕСИЯ - КАПРИЗ ИЛИ ЗАБОЛЯВАНЕ

СЛЕДРОДИЛНАТА ДЕПРЕСИЯ – 

КАПРИЗ ИЛИ ЗАБОЛЯВАНЕ

Днешната ми публикация е продиктувана от положението на милион двойки по света, настъпило след раждането на плода на съвместната им любов. Често след дълго чаканото събитие топлите отношения в семейството, романтиката, спокойствието и разбирателството си отиват с бързи крачки и на тяхно място се появява депресията, която бавно ерозира личността и влошава отношенията между партньорите.
Не е необходимо раждането да протече с усложнения, за да имаме наличие на следродилна депресия. Наличието на допълнителен травматизъм по време на раждане може да допринесе за депресивното състояние, но не е задължително условие. Резките смени на настроението, плачливостта, раздразнителността, тревожността и меланхолията, отпадналостта, апатията, емоционалното безразличие към близките или прекомерната раздразнителност към тях, главоболията, промените в апетита и нарушенията в храносмилането, натрапчивите мисли и пониженото сексуално влечение са сигналите, които ни насочват към това да смятаме, че сме в депресия. Кои са причините за следродилната депресия?
Безспорен факт е, че по време на бременност в организма на бъдещата майка започват хормонални промени с цел да я подготвят за важното събитие. Например хормонът, наречен човешки хорион-гонадотропин се открива в женското тяло още на 11-я ден след зачеването и е отговорен за неприятното гадене поради огромните му количества в тялото на бременната през първия триместър от бременността. Ендорфините също покачват нивата си, помагайки на бъдещата майка да се чувства щастлива, спокойна и уверена. Ендорфините имат и мощно противовъзпалително и обезболяващо действие. След раждането обаче, нивото на ендорфините рязко спада, което може да бъде причина за появата на следродилната депресия. Окситоцинът е друг хормон, който се завишава с приближаване на раждането с цел да предизвика маточни контракции, които да изтласкат плода, но също така се отделя и по време на сексуален акт. Окситоцинът, който е наречен и хормон на влюбването, се отделя, когато бебето суче. Чрез сученето се стимулират зърната на гърдите на майката и тялото й отделя окситоцин, който помага за възникване на чувства у майката към бебето, тоест изграждане на връзка между тях. Едно тежко раждане, изискващо реанимация на майката и бебето, ги разделя един от друг – родилката остава с шока от тежкото раждане, с болката, с тревогите, притесненията и липсата на достатъчно окситоцин, тя се чувства празна и без любов. Тежкото раждане, тоест, също може да обуслови депресията, но не е задължително условие … Прогестерон, щитовидни хормони… целият хормонален свят е ангажиран в състояние на бременност. Хормоните никога не действат самостоятелно. Човекът е едно единно цяло и проблем, възникнал в него, оказва влияние на цялата система, на целия психосоматичен гещалт. Тоест нарушението в секрецията и функцията само на един хормон е достатъчно условие да предизвика цялостен хормонален дисбаланс. А ние знаем, че хормоните оказват влияние на нашето настроение, емоции, от там и на нашите мисли и поведение.
След раждането всички хормони трябва бързо да се регулират до обичайното за организма ниво, което е своеобразен шок за майката. Шок за организма е и немалката кръвозагуба, както и рязката промяна в условията на живот. Вече не е същото…
Следродилната депресия, освен че е хормонално обусловена, може да бъде причинена или допълнена от фактори на околната среда, както и от индивидуалната реактивност, биография и опитност на майката. Намесват се физическо изтощение от безсъние, промените във външния вид, които носят неувереност от неприемане на променената фигура; отсъствие на морална и материална подкрепа на майката; липсата на лично време и пространство; принудителната изолация от обичайната обществена среда. Често жената се чувства отговорна за едно беззащитно същество, страхува се да не му навреди по някакъв начин, поставя себе си на втори план, ангажира се ежеминутно с новия член на семейството, налага й се да се справя и със загрижени роднини, помагачи, чиято помощ често майката преживява като затормозяване. Всичко това поражда мисли и съмнения дали ще успее да се справи с новите условия. И депресията се задълбочава. И когато според статистиката всяка десета майка е познала следродилната депресия по един или друг начин, можем сами да направим извода в какво положение се оказват милиони двойки по света…
Трябва да се разбере, че депресията не е слабохарактерност или каприз на жената, а въпрос на ФИЗИОЛОГИЯ. Депресията не се изразява само с понижено настроение, раздразнителност, безпричинна тревожност, а е ангажиран и хормонален субстрат. (В интерес на истината заради менструацията ежемесечно жената преминава през хормонални промени, към които трябва да се адаптира. В периода на климактериума хормоналните взривове и дисбаланс са отново причина са психоемоционални прояви при жената.)
Така че ето как двама души са се влюбили, обичат се, той е щастлив, че тя ще го направи баща, тя е щастлива, че ще има дете от него, обаче раждането, като събитие, което вкарва в полето нов играч, и като хормонални промени - променят фокуса на майката и нейните приоритети. И тук някъде, в този хаос, е един партньор, който смята, че сексуалният живот в семейството ще продължи по познатия му начин. Но чисто ситуационно вниманието на жената е ангажирано с бебето, добавяме хормоналния дисбаланс, умората и тревожността и сексуалното понякога остава на заден план. Мъжете често се сърдят, обиждат се, чувстват се пренебрегнати подобно на малко дете, а не като зрели и осъзнати хора. Често жената прави секс, за да угоди на партньора си, въпреки своето нежелание и болката, която изпитва при акта. Това допринася за отчуждаването и влошените взаимоотношения в двойката.
Могат да започнат изневери (дискретни и не чак толкова), двойката се ранява взаимно, появяват се разочарования, гняв, злоба. И ето как хора, които са близки и загрижени един за друг, се отчуждават. Започват проблеми във връзката, които могат да се изродят до трудно поправими нива. В тази семейна динамика се афектират и децата с всички последствия за техния собствен, нуждаещ се от любов, подкрепа и здраво семейство свят.
Ето как от неразбиране на депресивното състояние на жената, от стигматизирането на чисто физиологичната поява на депресията като каприз и превземки, от неприемането й като заболяване, имащо нужда от лечение, може да се разрушат няколко живота – нейният, неговият, на детето, на другите деца в семейството….
Ролята на психолога тук е като на човек, който да помогне на партньорите да открият отново пътя към себе си. А хомеопатията, като природосъобразен метод на лечение, ориентиран към цялостната същност на човека, лекува успешно тези състояния на депресия и при майката, и при бащата (мъжете също могат да се разболеят от депресия!).
Затова, подхождайки с разбиране към процесите на бременност и раждане, споделянето на мислите и чувствата на жената в депресия, тоест осъзнаване на ситуацията без да се опитваме да я скрием или омаловажим като я наричаме превземка, каприз, слабохарактерност, ние можем успешно да върнем любовта в семейството, осигурявайки психологическа помощ и природосъобразно лечение чрез методите на хомеопатията.