Човек в здраве и болест

       Хомеопатията като наука датира от преди 200 години, като неин създател е немският лекар и учен Самуел Ханеман. Предпоставки за появата й обаче, се крият далеч преди него. Какво е алопатия? Aлoпaтия, oт гpъцĸи: aлoe = „дpyг" и пaтoc = „cтpaдaниe"; лeчeбeн мeтoд, пpoтивoпoлoжeн нa тoзи нa xoмeoпaтиятa. Toвa e терапевтичен метод, ĸoйтo ce oбoбщaвa в лaтинcĸaтa ceнтeнция Koнтpapиa ĸoнтpaииc (Πpoтивoпoлoжнoтo [ce лeĸyвa] c пpoтивoпoлoжнo). Бoлecттa ce тpeтиpa
чpeз пpoтивoпoлoжнo нa нeя cpeдcтвo. Какво е хомеопатия? Хомеопатия идва от хомео-подобен, патос – страдание, тоест лечебна парадигма, тоест лечение чрез подобие на естествената болест. Хомеопатията е природосъобразен метод на лечение, осъществяващ се чрез природните закони, а именно – принципът на подобие. Емпирично е установено, че когато в природата се срещнат две подобни болести, по-силната в динамично отношение, временно потиска по-слабата болест. Когато по-силната изчезне, с нея си отива и по-слабата. Хомеопатичното лекарство
влияе на жизнената сила, на хомеостазата на човек посредством принципа на подобието. Независимо колко напредва науката и нашите усилия да бъдем по-мъдри от природата, тези усилия, освен когато не са насочени към борба със смъртта, не дават задоволителни резултати, откъдето се раждат и подхранват и  хроничните заболявания. Човек, разглеждан и лекуван редукционистки, на парче и по метода на алопатите, бива все по-фрагментиран и не постига здраве.

Информацията, която ще предоставям, ще бъде пречупена през принципите на класическата хомеопатия, която стана мой начин на живот и в чиито добри практики съм се убедила с времето.

В съвременния свят, в който живеем, здравето се приема просто като отсъствие на симптоми, при това ориентацията е към физическото проявление на болестите, към физическите симптоми. Психоемоционалното, ако изобщо бъде забелязано, се неглижира и отхвърля, а често и чувствата на човек биват накърнявани, когато сподели усещанията си, съпътстващи заболяването му.

Човек, обаче, е психосоматичен гещалт, интегрално цяло между ум, тяло и душа (терминът психосоматичен гещалт е въведен от Иван Кацаров, основател и преподавател в Ново Хомеопатично Училище, чийто възпитаник и преподавател съм и аз). Всичко, което се случва в човека, има причинно-следствена връзка. Закономерност е, че първо нарушенията възникват в усещанията, след това във функциите, и едва накрая в тялото, тоест на физическо ниво. Симптомите, независимо от тяхната локализация, от нивото на тяхното проявление, са само проява на едно по-дълбоко разстройство на хомеостазата на човек. (Хомеостаза е способността на живия организъм да се саморегулира, тоест да се адаптира към и да превъзмогва различни стимули (Хомеопатията нарича хомеостазата Жизнена сила). Поставени при едни и същи условия, двама различни души ще изявят свои индивидуални симптоми на отделните нива - психоемоционално и физическо. И дори физическото проявление да е сходно, човек е индивидуалност, със своя собствена чувствителност, възприемчивост и реактивност, своя генетична наследственост и не на последно място, е продукт на своята биография и опитност. Съответно няма двама еднакви човека. Въпросът е, че ние мислим, че сме индивидуалности само когато става въпрос за нашия интелект, но оставяме телата ни да бъдат "ремонтирани" по един и същи начин. А казахме, че човек е психосоматичен гещалт, тоест интегрално цяло, неразривно свързана система от ум, тяло и душа на високо ниво на организация.
         Възпитанието ни, обаче, в консуматорска нагласа и поведение ни кара да се фиксираме единствено във физическата част от нашето Аз. Бързаме за работа, за училище, да вземем децата, гоним срокове в работата. Нямаме време да боледуваме. Искаме веднага хапче с бързи резултати. Вечно не ни достига времето. Истината е, че нямаме време да се вгледаме в себе си. Или не искаме, защото отхвърляме болката. Така сме индоктринирани. За да се впишем в обществения договор, трябва да сме изрядни... Затова не чуваме онези дребни сигнали, които индивидуално ни алармират за разстроената ни жизнена сила преди да се появят депресиите, персистиращото недоволство, честия гняв, алергиите, костните проблеми, туморите и т.н. Ако ти хвърлят камъче, можеш и да не усетиш, второто камъче можеш също да не усетиш, докато не те ударят с тухла...И повечето хора усещат само тухлата...

           Здравият човек  НЕ е този, който няма симптоми, а този, който успява да се адаптира адекватно към ежедневните разнообразни стимули (към това, което общо хората наричат стрес).  Фройд е казал: "Мащабът на вашата личност е определен от размера на проблемите, които успяват да ви накарат да излезете извън равновесие." (тук ще използвам само частта за равновесието). Тоест здравето не е постоянство в емоциите и чувствата, не е отсъствие на симптоми, а адекватна реакция на динамичните процеси около и във нас. Живият живот го изисква. Подобно снимката по-долу, жената се опитва да запази равновесие и го прави, но това не означава, че тя е неподвижна. Във всеки един момент залита в една или друга посока, но въпреки това успява да запази равновесието си. Тоест реагира адекватно, навременно и ЧРЕЗ движение. Ако тя не успее да запази това равновесие (разбирай да реагира адекватно), ще падне (разбирай ще се разболее).

             Когато равновесието ни бъде нарушено за по-дълъг период от време, когато не успеем своевременно да се адаптираме към непрекъснато променящите се около нас условия, се разболяваме. Тоест болестта не е отсъствие на симптом, а неадекватна адаптация. Здравето не е статична концепция, а движение, динамично равновесие.